Не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени.
Но помня, че съм вадил нож. Тъй играех си със своя демон.
И чудих се на всеки сляп. Във болката за чужди грижи...
Че къса от сърцето хляб. И се моли за бездомни ближни.
А не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Ти прости си, че си бял от студ. Ще останеш просто зрител!