Във перата на птица живееш
и с гласа на простора мълчиш.
Под езика ти думите зреят
и презряват. Ти дори не броиш
мойта жажда за тях като липса,
не протягаш сладникаво длан.
Във просъница вино разсипваш
върху тежкото чувство на срам.
Няма начин да стигнат до тебе
стъпалата ми, дето броят
всяка крачка догонена нежност,
всяка глътка прахосан коняк. ...