Jan 27, 2010, 9:26 AM

Простосмъртна сила 

  Poetry » Other
426 0 10

Да беше най-солената сълза - да те преглътна,

притискайки с ръце сърцето си строшено,

да беше капчица отрова - да я глътна,

за да залъжа егото си необнадеждено...


Да бе магия зла - да се помоля Богу,

положила глава във скута Вечен,

да бе писалка - да те искам много

и да сменя засъхналия си пълнител с течен...


Да бе смъртта - да я изкупя с прошки,

отправила молба към скъпите си хора,

да беше дрипа - да я украся със брошки,

нечувстваща позор или умора...


Да беше... Но не си, съдбице моя...

Не си и няма да пребъдеш, мила...

Защото никой не дочува воя

на твойта простосмъртна сила!

 

 

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??