Простреляните птици
Те вече няма никога да могат
и Вятърът да гонят закачливо,
и да зоват Душите ни: в тревогата
на всяка буря да вибрират диво!..
А Слънцето кой сутрин ще довежда
да гали сънените ни зеници
и кой ще ни зарежда със надежда,
че някой ден ще литнем като птици!..
И кой ще ни научи как гнездата
да свиваме когато дойде пролет,
и как да разберем, че Свободата ...