Замъгли ми се съзнанието.
Буквите загубиха смисъл.
Не можех да ги докосна.
Какво е това?
Нима това е провидението?
Жан Мишел Жар просвири в далечината.
Слушах като в несвяст.
Една далечна планета се доближи до земята.
Бях обсебен.
Сънят ми не свършваше.
Нов ритъм се появи.
Сериозен, отчетлив.
Завлядаващ.
Почувствах се обнадежден и окрилен.
Защо Господ ми изпрати това спасение?
Знам ли?
Сигурно съм го заслужил с нещо.
Ритъмът продължаваше да обсебва душата ми.
Чувствах се в Рая.
Нима това е той?
Живеех с невероятното си просветление.
Очудващо, нежно, привлекателно.
Как така на мен да се случи?
Защо бях избран?
© Симеон Пенчев All rights reserved.