Jul 8, 2009, 12:08 AM

Просяци сме - просяци ще си останем… 

  Poetry » Civilian
613 0 7
Просяци сме… И ти, и аз! За небето, за неземното. Просяци ще си останем… А земята - тъй си и седи - мърлява, постлана с лепкав одеал, бездарна… Много пъти и устатна. Очаква утрото проклето да я дари със нов фрагмент - във черно, ако трябва да отгатна… Морето ù се моли за парче насъщен хляб, а тя пък него - за вода … Мравките в земята - тъй пълзят и прояждат нейната съдба! Проси, грешнико, дорде си жив! Проси за милост и за прошка! Помни, че там си без оневинителен мотив и седалката във влака не купуваш с златна брошка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Random works
: ??:??