Просяци сме… И ти, и аз! За небето, за неземното. Просяци ще си останем… А земята - тъй си и седи - мърлява, постлана с лепкав одеал, бездарна… Много пъти и устатна. Очаква утрото проклето да я дари със нов фрагмент - във черно, ако трябва да отгатна… Морето ù се моли за парче насъщен хляб, а тя пък него - за вода … Мравките в земята - тъй пълзят и прояждат нейната съдба! Проси, грешнико, дорде си жив! Проси за милост и за прошка! Помни, че там си без оневинителен мотив и седалката във влака не купуваш с златна брошка!