Просяк

Jan 8, 2021, 7:17 AM

Poetry » Civilian, Odys and poems

835 0 4

Господинът със меката шапка,

кашмирен балтон

и излъскани боти

с ехидна усмивка

и очевадна погнуса

към онзи, със чашката

за милостиня,

седящ във калта..

Да! Това беше той!

Същият той!

Който сега във калта

сам седеше... със същата чашка

в ръка...

Във дрипи облечен!

Премръзнал и бос..

Едва сега,

осъзнал, колко нищожен

и колко малък, е той за света!

Сама песъчинка!

Сама песъчинка... замък не прави,

а и Замъкът рухва,

ако песъчинките

вятърът ги подгони... и ги откъсне

една по една...

Valentina N.V. (Valentina Mitova)

10/11/2020

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

2021-01-08T18:44:57+02:00

Генек, Благодаря много!
генек (Георги Коновски)

2021-01-08T18:42:19+02:00

Силно и хубаво.
ValentinaMitova (Valentina Mitova)

2021-01-08T11:00:57+02:00

Миночка Благодаря ти❤
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-01-08T09:32:52+02:00

Колелото се върти,трябва да сме по-вече добри и по- малко надменни!Хареса ми!