Във двора обрасъл на старата църква
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник,
преминал през прага да търси утеха.
Събираше залъци, фасове, свещи...
Понякога- стари захвърлени дрехи.
Така си живееше тъжно с години.
Не чакаше "утре", не помнеше "вчера"...
Но... случи се! Тя покрай него премина.
Смутено се спря. А пък той потрепери. ...