Просякът

Sep 24, 2019, 7:58 AM

Poetry » Civilian

611 2 0

Просякът
Той винаги стоеше до вратата
на малко магазинче за цветя
с оръфана капела на главата,
с протегната, трепереща ръка.
В очите му живееше тъгата,
понякога блестяха и сълзи.
Но винаги с усмива на устата
на всекиго той ще благодари
за хвърлен лев, дори и за монета
във старата кутия от халва
от някой магазин отдавна взета, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Просякът

Want to read more?

Random works