Противоположности

Морето ме посрещна със усмивка

и някак мигновено се разбуни.

Една вълна солена ме оплиска,

загледана към бронзовите дюни.

Към пясъка внезапно се забърза.

По гребена й неспокойни плуват,

чертаещи студени струни, сълзи.

Водата и земята се целуват.

Морето, насъбрало сетни сили,

вълните праща в свойта безметежност-

от ревност яростни, за ласки нежни,

но винаги с любов брега залива.

Във него нощем гушва се луната.

Вълните пък са неговото стреме,

понесли я надолу към земята

от пазвите й топлина да вземе.

Обичам те море, за миг неспиращо,

останало си все така първично!

Ти дишаш със вълните си пулсиращи

и винаги си толкова различно!

Обичам този къс земя, към който

морето непрестанно се старае

да я достигне в свойто безпокойство,

да я залее и я обладае!