Не вярвай на нахалния си гост,
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи,
в което е удавено сърцето ти!
Не слушай как се вярва на лъжи,
единствено повярвай на ръцете ми!
Не вярвай на самотните си нощи!
Тъгата лази тихо, като змѝя
по кървавия, остър ръб на нож
за плът, наречен да убие... ...