Ако ти дотрябва светлина - написах ти "прозорец".
Ха, виж - поляна, мушмули, а по-нататък и гора.
Тъй хубаво и свежо, сякаш полет.
Излез през него. Какво, да не искаш и врата?
Събуй се боса и тревата мека усети,
вземи си цвете и тръгни нататък.
Огледай всяко нежно клонче и всяко дребно същество,
опитай се да бъдеш ти едно от тях.
Ще чакаш дъжд във сушави години
или пчеличка малка да те навести,
но знай, че има бури, зима, кал, човеци...
Е, не затуй съм тук. ...