Моят и твоят свят са различни,
свързвани бяха с едничък прозорец.
Той беше мъничък, стъклен, с перденца прилични
и почти винаги беше широко отворен.
През него надничаше слънчев смеха,
прелитаха на моменти ветровити вълнения,
пръскаха понякога сълзи от дъжда,
случваше се дори да стане течение...
Ту беше врата към вселена омайна,
ту път към болезнено откровение,
наша посята, порасла, разлистена тайна...
или просто едно стъклено разделение. ...