Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Nov 19, 2006, 8:38 PM

Прозореца ще свети 

  Poetry
792 0 14

Обагря се небето във червено

след огнения залез притъмнява,

слънцето отдалечава се уморено

сестра му, бледата луна изгрява.

 

Загубва яркост шарения колорит

и цветовете му преливат в сивота,

от тежка тъмнина и хлад покрит

града си ляга в ръцете на нощта.

 

Просветват прозорците, пулсират

шепнат нещо, истории споделят,

един на друг чаровно си намигат

не искат да угасват, да се разделят.

 

Замират в малките нощни часове

по-тъжно става, навред е тъмнина,

а прозореца ми, като очите ми две

остава буден, да излъчва светлина.

 

Високо от небето гледат звездите

безбройни и загадъчни, красиви,

тихо пристигат, влизат ми в очите

и стават те усмихнати и закачливи.

 

Прозореца ще свети, ще им бъде знак,

всяка нощ ще очаквам, да ме посетят,

от очите ми да прогонват тъга и мрак

с топлината си душата ми да заредят.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??