Мисля за теб
с някаква прехапана вина,
но не повтарям фрази,
които откъсват мъниста
от броеницата на злака.
Нюансите на сивото
са така предизвикателно провокативни,
когато са дописани с паяжинност.
Колко евтина може да бъде надеждата,
когато от кактусова сянка
изцеждаш глътката?
Крещя наум,
а е безглаголно шумно
до сухия преливник,
запречен между водната стихия и пустинята.
Но и там
брод надвременен ще си измисля –
зависи от коя страна на прозореца съм.
© Татяна Александрова All rights reserved.