-Нали няма да ме забравиш, Питър?
-Аз? Да забравя? Никога.
Знаеш ли, прозорецът ми още е отворен
и вятърът ми пречи да заспя.
"Кого очакваш, Уенди?" пита Джон тревожно.
Майкъл се завива през глава.
Аз търся втората звезда надясно
и все направо, чак до сутринта.
Едно момче ме чака там навярно...
Не, може би не е така.
Забравил си ме, Питър. А нали ми каза,
че ще си спомняш винаги за мен?
Историите за тебе аз разказах
и ги повтарям всяка нощ и ден.
Пораствам, Питър. Ти не искаше това.
И ти... си още онова момче.
Но на прозореца още те чакам сама,
Втората звезда търся в нощното небе.
***
Изгубих надежда, че ще се върнеш някога,
но прозореца още отворен държа.
Детството ми се претапя в младост неизплакана.
На перваза ми стъпват чифт боси крака.
© Мария All rights reserved.
Страхотно е!
Но също така е и тъжно. Когато станеш на моята възраст ще започнеш понякога да се съмняваш в съществуването на перон девет и три четвърти, но ти пожелавам винаги да имаш някой, както аз имам теб, за да ти казва, че просто трябва да продължиш да търсиш подходящата пръчка (не мога да ти опиша колко ме зарадва тогава).
Дръж прозореца отворен, защото совата ми няма как да влезе.