Прозорецът с разперени крила
ми подари бленувана усмивка.
Целуна ме небето топло - синьо,
саксиите ми с неразцъфналите мушката,
на покривите червените милувки,
надеждата от моята душа.
Красиво утро!Казах го на глас,
едно врабче до мен свенливо кацна,
отпи от чашата ми със кафе,
подскокна сякаш е разбрало,
тайните на моето сърце.
Не искам да съм тъжна, затова ...