Прозрачна съм като парченце лед. Безсънен
един Поет сълзите ми събира.
Полага ги във кладенец бездънен.
Аз губя ги и самотата ме раздира.
Прозрачна съм като накичено мънисто
което иска да е живо цвете.
Което стъклено е, но повярвай - чисто.
Не го убивай. Не и ти, Поете!
Прозрачна съм като небе - тъга стаило.
Посърнало по аромата на звездите.
Само тъмнее. Лунното мъртвило
напомня му, че сухи са реките.