Живея със такъв наивитет,
какъвто и Сервантес не познава.
Светът е сляп, нo знае две и две.
И съществува без да се раздава.
Подкупва със специален сладолед
добрите неслучайни минувачи.
Една къщурка с две липи отпред
ми пречи да го видя и заплача.
А тя е длан, протегната към мен.
История, в която съществувам;
в която сладолед е забранен
и въпреки това си ми е хубаво. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up