Jun 6, 2019, 11:16 AM

Прозрение 

  Poetry
629 1 0
Загледай се в очите си и виж,
те скрили са на времето ни дните.
Годините оглеждат се във стих,
годините все питат ли ни, питат.
Животът ни - красива, нежна примка
и мяра според мяра омотава.
Увлечени, плетем го бримка в бримка,
накрая пък каквото ще да става.
А пътят ни пред нас се е прострял,
а пътят уж на длан ще го познаем.
За случващото се дали си ти мечтал?
Невидима съдбата ще го разпознае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??