Julls (Юлия Петрова)
14 22
Oct 20, 2007, 8:56 PM

Прозрение 

  Poetry
900 0 5
 

Сега вече знам, че не мога да  обичам.

Уморена съм и се чувствам излишна.

Оставих миналото зад гърба,

но нямам сили напред да продължа.

Като прикована седя - не мога да помръдна.

Не мога да се освободя

от тъмнината, която ме е покрила;

от самотата, която ме е пленила.

Погледна ли назад, се връща болката.

Погледна ли напред,  не виждам светлина.

Не виждам смисъл да продължа.

Нямам път, нямам посока, нямам нищо.

Няма за какво да се боря,

няма за какво да живея.

Само да плача умея...

© Юлия Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички! Поздрави и на вас!
  • Поздрав, Юлия!
  • Хм..Великата хартаедва се регистрирал и го раздава съдник..Тук одобрение не се печели с хапливи коментари:>Браво за стиха,макар и с мрачна атмосфера
  • Игнорирай този коментар под моя

    Поздрави!
  • Има вакантно място за писачи на некролози в погребално бюро "Зевс".
Random works
: ??:??