Догарят въглените скрива се денят
луната почва своята соната,
а ние двама с теб потъваме в мъглата
на ноща в косата скриваме се днес.
С мирисът на рози нежни като
пепелта- на спомените стари топли
целуват всички те ръка на анегелът
господни.
Там в дървото свирещо с уста
ляга си луната свива нежничко листа
галейки на ангелът косата.
Примрял от радост пренаситен той с любов, ...