Прозрение

Aug 24, 2010, 10:05 PM

Poetry

851 0 1

Аз търсех някой да ме пази

от спомените, от тъгата, от лъжите.

Във късен час да се обажда,

да ме притиска към гърдите си.

Аз исках някой да ме чуе,

за помощ, че крещя безмълвно.

Да ме попита нежно: „Как си?

Ела, сълзите да изтрия!”

Аз чаках… Вече не.

Загубих и последната надежда.

Съсипана накрая осъзнавам –

отида ли си,

не ще усетят мойта липса.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Zlatka` (Някоя)

2010-08-25T00:20:55+03:00

Човек рядко осъзнава колко много хора го обичат Поздрав!