Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи,
небе създаваш там, за да летиш.
Не си роден, а сплетен от лъчи...
И с тях по изгрев нежно в мен горѝш.
Последва сива зима, но в нощта
ти чу зова ми тих – сега до мен си.
Дали ще бъдеш тук на сутринта
или от блян на фея сътворен си? ...