Слънцето в очите ти -

невидимо като прозрение за проповед.

А ти си търсещ,

изживял и немислимото с очите си.

Водата през ръцете ти -

прорязваща, както мечът враговете си.

А в дланите невидимото,

търсещо да се пребори в себе си.

Ухание в тревата -

подарък за душата ти.

Последната искра е събеседник неугасващ,

защото с вечността не може да се бори,

докато не я приеме в себе си

и да се вгледа в себе си покорно.

Сенки с вълчи вой

агонизират в неувяхващия май.

А ти си черна роза

в статика на красотата си.

Шепотът от устните ти -

недочут и премълчан.

А в него е покой.

А ти си на ръба,

с ръка, готова за пожар невидим.

Прекрачиш ли във мислите си пропастта,

дали ще доживея да те видя?