May 6, 2007, 11:02 AM

ПРОЗРЕНИЕТО 

  Poetry
681 0 0
Безкрайна тишина,
часовникът тиктака,
времето препуска - то не чака,
живота си изпускаш
невзрачно в тишина.
Събуждаш се с вик,
от майчина утроба
с вик поемаш ти
живота свой.
Препускаш през живота -
изживяваш го
в блянове и страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??