Когато ти подарих, помниш ли, пръстена,
от цвят на маргаритка, преплетен с листа?
Сега е до икона, на теб, в сърцето ми кръстена,
тихо е, докато се моля за любовта.
За онази, която прилича на нашата,
светла като празничен ден в календара.
С толкова истина, колкото има в чашата,
изпита с дима от поредна цигара.
Не ще позволя да увяхне пръстенът,
и с времето, в забрава да изгние този цвят.
Тук, в икона, на теб, в сърцето ми кръстена,
където сме ти, и аз, и нашия свят. ...