ПРЪСТЕНА

Захфърлен е годежният пръстен.

Ценният камък, от мъка, потъмня.

Черни сажди в него се пръснаха -

останки от пламъка на любовта.

Сломи го щастието отминало,

сега рана - в сърцето кървяща.

Нима обичта е вече загинала?

Има я, има - в душата зовяща!

Пулсира в раклата - на дъното -

спомени с тъга и любов подредени -

живяно, ала в мечти несбъднато,

святи тайни в душите споделени.

Не в рубина са сакралните истини,

а в сълзите като кръв покапали.

Отдавна от душата са избистрени,

зова любовен в бъдното изпратили...

01 09 2018