ПСАЛОМ
Славословя Те, Господи, от куплетната ниша
и гласът ми е стихов. С този вик ще опиша
как пленена се блъскам в свободата си грешна,
как прощаваш,че за мама съм все безутешна,
как отместваш за татко най-скръбната щора,
щом изпросвам с Молитва да ми пратиш Опора.
А Ръцете Ти вечни над нас затова са -
да закрилят земята ни, горе - звездната раса,
да разбиват на злото войствените колони,
да извайват стеблата и дървесни колони,
и във храм да ни бранят от житейския епос,
да ни пазят с Добро в мирозданната крепост,
да изливат от Вярата в поетичната струя
на стиха ми, от теб подарен. Алилуя.
© Стефания Цанкова All rights reserved.