Говоря си. Смея се на глас.
Денем фантазирам и сънувам,
сънищата сменям час през час
в нереалното с успех пътувам.
Към Еверест с – "шол"маратонки,
в пустинна – Сахара-китайска шамия,
през Океана – с бидони-понтонки,
в небето – с килимче, арабска стихия.
Лекарствата пия. Пореден"ксанакс",
изпадам в депресия, пак"поразия",
рана в устата, дали е "антракс"?
Редът е дошъл, като вълк ще завия! ...