Поезията ми често куца,
скърца и буксува,
като раздрънкана каруца,
която във тоалетна плува.

И с натурални аромати
от този извор "естетичен"
в пияна оргия се клати
и ви крещи със глас циничен,
че не всичко е красиво,
че не навсякъде е Рай,
че пълно е с нюанси в сиво,
а щастието... често има грозен край...

И пълно е със хора-сянки -
Отрепки със човешки вид.
Парите зло са в ад от банки
и гладен звярът е... дори и сит...

Поезията ми често хапе
и къса кърваво месо,
а често за мъртвец тя трап е,
или непуснато писмо,
но вдъхновява ме един реал,
пред който често тя бледнее.
Един океан фекалии и кал,
във който дяволът доволен ни се смее...

И ако някого тя възмущава
добре ще е действителността ни да погледне
и нека прецени дали не трябва
да псува нея... а пък после мене...

21.02.2019.