Natasha (Нати)
48 147
Jan 11, 2008, 2:16 PM

Птица 

  Poetry » Other
911 0 3

От небето валят пера -

падат от моите крила.

Светкавици ги удрят,

дъждът ги граби и търчи.

Гъмжило от змии ги чака

в земната проказа,

с крила от светло лято,

мисли си, че ще заблести, облято.

Оставам сякаш преброена

поредна жертва в бедата.

Чувам присмехи и хули,

но те отекват в мъглата.

Ще бъда гола птица -

най-евтина е суетата.

С нов невзрачен облик

ще тръгна към зората.

От болка, злоба, мъка,

не падам на земята,

защото бяла птица е душата.

© Нати All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??