От небето валят пера -
падат от моите крила.
Светкавици ги удрят,
дъждът ги граби и търчи.
Гъмжило от змии ги чака
в земната проказа,
с крила от светло лято,
мисли си, че ще заблести, облято.
Оставам сякаш преброена
поредна жертва в бедата.
Чувам присмехи и хули,
но те отекват в мъглата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up