Птица Любовта ми по прашните пътища кълве
отдавна забравени зрънца от наше плодородие.
Перушина събира от разкъсаните си криле
за гнездото си, но там лежи мъртво безродие.
Яйцата отдавна са станали на запъртъци.
Тя спира при тях, рони любовните си сълзи,
а там, в гнездото от болки душевни се гърчи,
в него оставила погубени надежди, мечти.
Небето светло поглежда с поглед мъртъв, слеп.
То не я радва, слънцето не може да топли.
Години вече лежи върху студени бучки лед.
Сълзите, капят и замръзват с душевните вопли. ...