Nadya (Надя Вълканова)
53 117
Apr 21, 2005, 7:10 AM

Птица огромна... 

  Poetry
980 0 8

До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла
под дъждовното тъжно
небе, разбила на прах
тъмнината.

Крещи самотата
след бурната нощ
и бавно угасват силуети ,
и чувства прекършени
в движение,
затворено в контура
на времето.

И някъде в теб,
някъде в мен застива
в пронизителен вик
птица огромна,
в пелената от дъжд
изгубила светлината
на фара...

© Надя Вълканова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??