Защо допуснах аз това,
разголена пред тебе да застана
и бликаща от чувство на тъга,
аз пак при тебе да остана.

Какво ли искам аз не знам?
Да литна с птиците в простора,
да легна върху куп сено,
или пък с теб да ме затворят?

Затворят ли ме, о, тогаз
аз цялата се бих отдала
на теб, до сетния си час,
а след това бих отлетяла.

Обичам те и знам, че сам
отидеш ли си там, далече,
за тебе аз ще мисля пак,
за теб, но късно ще е вече.

И болка, плач и самота
ще гърчат крехкото ми тяло,
и пак ще бъда аз сама,
но как да почна отначало?

Ако пък някой ден умра
сърцето ми ще се пресели
във твоето и ще тупти
със обич двойно по-голяма!