Oct 12, 2006, 1:46 PM

Птица волна... 

  Poetry
677 0 3

Птица волна е душата,
мечтите,  две криле,
опазвайки крилете,
безполетно синей небе.
В забързаното време ,
в преглътната  сълза,
душата бавничко умира 
нестигнала  дълбока синева,
несрещнала сбъдната мечта...
крилата закърняват...
Сълзите измиват горестта,
отваряйки очи за красотата.
Не бива чувствата да се пестят
любов за утре - не се пази!
И нека да лети душата ,
щом има за криле мечти,
и да се рее в синевата...


 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави, Джийни!
    Волен стих!
  • Не пести от чувствата,
    за утре любов не оставяй!
    * * *
    "Не трябва да обичаме така пестеливо и набързо от страх, че можем да обикнем още по-силно!" (Борис Пастернак "Доктор Живаго"
    Много хубаво и искрено послание, Джейни! Любовта е всеотдайност! А мечтите... никога не трябва да се отказваме от тях! Поздрави!
  • Като пожелание звучи.

    Поздрав и усмивка.
Random works
: ??:??