Детство мое, свидна моя песен,
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето,
безгрижен и весел, унесен в мечти...
Как синьо бе тогава небето,
как близо бяха всички звезди...
Защо си тръгна?! Исках да те догоня,
но Животът има единствена врата,
която за да хукна - трябва да отворя,
а отвънка търпеливо дебне Есента... ...