Mar 26, 2021, 1:20 PM  

Птича жалост 

  Poetry
561 3 10
Не посърна луната, когато зад хълма сниши се
зачервен от умора и свян хоризонтът,
стадо с чанове тихи заспа издоено в обора,
този ден бе завършил, но не и животът.
Извисена в нощта изпищя неприбрала се птица,
закръжи над плета и фенера мъждукащо морен,
от гнездото със кал и треви след надменната зима
бе останал да висне единствено спомен.
Не заплака луната, когато зад хълма си легна
във вселената чужда зарила адреса самотен,
във небето кръжеше без писък бездомната птица,
вместо съчки и кал да събира отново. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??