Не е учила ноти, нито солфеж
нито е пяла пред пълни зали.
Чурулика и буди в нас копнеж
птицата, пее и душите ни гали.
На песента и не пляскат с ръце
нито пък тя след това се кланя.
Но пролетно трепва моето сърце
и на танц ми се иска да я поканя.
Пее, скрита там, между клоните
и няма прожектори нито слава.
Но песента и дълго ще помните,
защото като нея няма такава.