Птиците умират първи,
но крилете им остават в небесата.
Какво от туй, че те са смъртни,
когато са усетили до болка
нея,
свободата.
Онази свобода, която завладява
със свойта безтегловност, с чувството за лекота. . .
Но птиците, все пак, умират прави,
докато под тях лежи, окаяна в прахта
тя,
човешка суета!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.