Птици леят звуци в свойта голота,
плахо се оглеждат в очите на света.
Безгрижно ли под Слънцето трептят
или ги кара нещо силно все да летят!?
Имат ли и те стремеж за щастие вроден
или злощастен им е всеки Божи ден!?
Вярват ли в живота си и неговата правота
или зъзнат тихичко във свойта самота!?
И в птицата, превила се на две дори,
вярвам, пламват мънички искри!
Със счупено крилце и сякаш е без плът,
дано душата й не стене по нелекия й път!