Посветено
Моя любов... ще умра днес като птица, от самота,.
ще притисна гърди към храста и ще гледам простора,
да умрем като птици - след края на песента,
не умеем да умираме от самота, когато сме хора...
Моя любов, ще остане ли роза след мен... най-червената,
поне това... не умея да пея, не съм славей изглежда...
Почти бях птица... помни ме - онази, окрилената,
която, както само хората умеят - раздаваше надежда...