Птиците защо пеят толкова далеч,
някак глухо, нямо,
ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.
Върви, отдалечава се, изчезва,
уви сега аз виждам го добре,
но заранта мъглива,
мотае го в своите тънки прежди.
И е толкова красиво,
утрото въобще не е сънливо.
Слънцето строго гони снощна сянка,
глухо птиците разбуждат мойта неспокойна дрямка.
Унесено ги слушам и мъглата ме обвива, ...