Jan 30, 2011, 7:11 PM

Пулсираща тишина 

  Poetry » Other
677 0 9

ПУЛСИРАЩА  ТИШИНА

 

Ще спре ли да пулсира тишината,

ако веднъж останем откровени?

Загърбили убийствени  предателства,

фалшиви пози, думи лицемерни…

 

Ще се роди ли миг от красотата,

ако замлъкнат евтините фрази,

натруфеният блясък, суетата,

на егоизма жалката проказа?

 

Да бъдем двама – искрени и чисти,

забравили  продажния морал,

канона на измислените истини

и писъка на жалки правила…

 

Преглътнахме ли грозното безумие -

да  бъдем живи без искра живот?

Да вегетираме, без съществуване,

продали смешно мечти и любов…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, крачката мужду фалша и лицемерието е пулсиращата тишина, която носи съмнения и несигурност.
  • измерих пулса на тишината
    по чаршафите на душевната морга
    пишеше - тялото е Fata Morgana
  • истински,откровен стих,браво
  • Твоята творба отправя послание за съхраняване на духовните ценности в едно наистина опустошително време, Дани. Което е и свято, и доблестно. Бъди!
  • Благодаря на всички за добрите думи!
  • Страхотно пулсира този стих в лицемерната тишина на нашето време... Хареса ми!
  • Все повече харесвам дръзкото ти перо, Дани!
    !!!
  • Ако спре, няма да е човешко...
  • Така е, любовта е искарата живец в живота ни! Без нея е вегетиране... Поздрав!
Random works
: ??:??