Със яростни камшици - полегато,
дъждът бе гневно УДАРЕНИЕ...
Обливаше със струите земята
почти с върховно вдъхновение!...
С чадър - извита ВЪПРОСИТЕЛНА,
се скрихме с тебе от потопа.
Прегърнати - бе тъй пленително!..
А капките отгоре тропат...
Стърчащата часовникова кула,
на УДИВИТЕЛНА прилича.
И ръст извисила от кота „нула”,
тя често мълнии привлича...
Отмина вече бурята и ето,
като залепнали КАВИЧКИ,
по жиците, кръстосали небето,
се подредиха мокри птички.
На светофара светна във зелено
една огромна свежа ТОЧКА.
Изтичахме задъхани, засмени,
по току-що окъпаните плочки...
И втурнахме се двамата из парка
под още мокрите дървета
със клоните, преплетени във арка,
и пейчици като ТИРЕТА...
Отбор от ЗАПЕТАИ опашати -
известни водни гимнастички,
водата в локвите разклати -
танцуват попови лъжички!...
С усмивка и без закъснение
във парка пак ще дойдем, зная,
за да почерпим вдъхновение...
За днеска - ТОЧКА С ЗАПЕТАЯ!...
© Роберт All rights reserved.