В годините живях с душевна болка,
трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,
престъпно я държах без милостиня в клетка,
не желаех свобода да ѝ даря.
А тя разгниваше се в болно тяло,
подклаждах я със мъничко вина,
държах я жива до безсилие и лудост,
утеха търсеше в съня.
С последен вопъл, напън да изплува
от тези четири стени,
сърцето мъничко във болката се вслуша,
ключа ѝ ценен подари. ...