Очите затворени, а в моите вени
те чувам, като писък на сова,
тишината тихо проплаква до мене,
от спомен горчив до отрова!...
Хрипът в гърдите ме кара да плача,
въздух не стига – суха сълза,
мисълта ми върви по ръба на бръснача,
а вътре у мен... кънти суета!...
Ти си замина, проклинам съдбата!
Гласът ти изчезна - никакъв шум!...
Домът ни се чупи от тишината,
а още усеща се твоят парфюм.... ...