Със мъжка нежност вятърът загърна дюните...
А пясъкът прошепна на Живота: Пак се раждай!
От Любовта очакваща зачатие, Нощта поиска
грях... и с него тя изтля във жаркия безкрай.
Нагонът подчинява бедуина... да ловува, да е хищник!
Превърнат в сянка дебне я - отново плячка!
Посреща гордо утрото... без мъка, със сърце от камък,
измамено от любовта и неподдаващо на болката!
Отишъл във града... за кожите, се влюби той в очите ù,
в прегръдка вплетени те, сякаш птици, литнаха високо!
Ала светът - уви... богатството признава - не мечтаещи!
Емир я бе спечелил вече - и за него дните ù орисани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up