Nov 21, 2012, 1:54 PM

Пустинята 

  Poetry » Phylosophy
614 0 0
В пустинята самотна се лутам аз безкрай,
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел,
пустинята самотна оказа се предател.
Пустинята самотна кръстосвам всеки ден,
не мога аз без нея, нито тя без мен.
В пустинята живея откак се помня аз
и търся път за бягство всеки ден и всеки час.
Накъдето да погледна, виждам само пясък,
не чувам нито дума, не чувам нито крясък. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Дерменджиев All rights reserved.

Random works
: ??:??