Пустинята е хубава, защото все някъде се крие кладенец. Заради Принца, който я обхожда и носи във душата си оазис, с размерите на цялата вселена. А видимо е малък, много малък. Той ни познава - смешните планети, който обикалят като стадо. Досущ приличат на овцете. И се нуждаят само от намордник. Защото иначе ще вземат внезапно да убият всички рози. И Принца да осъдят, че е малък, а има най-големите мечти. Лисицата, защото е приятел. И аления залез, че гори. Пустинята да обвинят, че е от пясък. И най-накрая жажда да ги спре... Невидимото свети. И остава. А Принцът, слава богу, е добре...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.